Odd, even, odd, even…

She came to me one morning
One lonely Sunday morning
Her long hair flowing
In the midwinter wind
I know not how she found me
For in darkness I was walking
And destruction lay around me
From a fight I could not win
Ah ah ah …

She asked me name my foe then
I said the need within some men
To fight and kill their brothers
Without thought of love or God
And I begged her give me horses
To trample down my enemy
So eager was my passion
To devour this waste of life
Ah ah ah …

But she would not think of battle that
REDUCES men to animals
So easy to begin
And then impossible to end
For she, the mother of all men
had counselled me so wisely then
I feared to walk alone again
And asked if she would stay
Ah ah ah …

Oh lady lend your hand I cried
And let me rest here at your side
Have faith and trust
In me she said
And filled my heart with life
There is no strength in numbers
Have no such misconception
But when you need me
Be assured I won’t be far away
Ah ah ah …

Thus having spoke she turned away
And though I found no words to say
I stood and watched until I saw
Her black cloak disappear
My labor is no easier
But now I know I’m not alone
I find new heart each time
I think upon that windy day
And if one day she comes to you
Drink deeply from her words so wise
Take courage from her
As your prize
And say hello for me
Ah ah ah …

Посвещавам го на човека, който винаги ми е помагал с мъдрост и всичко останало в трудни моменти.

Между другото, напоследък често говоря за един разказ, който прочетох наскоро и ми хареса. Става дума за “Ясновидци“, написан от Григор Гачев. Ако намерите няколко свободни минути, силно ви съветвам да го прочетете и вие :)

Поуката е, че който учи, той ще сполучи :Р
(А в частност: хората, обучаващи се в областта на информатиката са по-загубени от всички останали.)

Добре, и сега какво ще правим с тези тъй наречени “блогове”? Имам чувството, че 94% от всички интернет-грамотни българи си имат блог и повече или по-малко редовно пишат там, изливат се или (е, да, случва се) споделят нещо полезно или информативно. Една голяма, твърде голяма част от моите приятели и познати, списват такива чудесии. В крайна сметка какво се получава – като срещне човек някой познат, вече няма как да мине само с въпросите “Как си, какво правиш, как са нещата, как е това, какво стана с онова…”, защото рискува отговор от типа на: “Ами аз си пиша в блога…”

Лично за мен самото четене на блогове е донякъде приятно и отпускащо занимание. Предполагам, че с малко психология и теоретизиране, лесно може да се обясни какво търся в чужди блогове, защо това замества вестника ми и т.н. В итнерес на истината намирам, че доста от нещата, които редовно следя, са написани от много готини хора, хора, имащи мислене, разбиране, позиции, каквито аз уважавам, към които се стремя или които притежавам. Простичко казано – хора, които ми допадат като личности. Ама хора, които никога не съм виждал – нито те ме знаят, нито аз съм им стискал ръка. За това вината е изцяло моя, разбира се, просто отбелязвам факт.

Та, интересен феномен са тези блогове; спонтанното сравнение с вестника ми се струва провокативно…
Преди да са изстинали жегите, веднага, след като минат мъките, ще summon-ваме на бира. Няма как.

…

Напоследък си запълваме вечерите тук с яко разцъкване на Warcraft III. Зарибена история, когато играят само хора – засега аз и Ася срещу баща й, но скоро май ще трябва да мислим други варианти за групиране, понеже с Асинка се постарахме много да напреднем. Та, който иска да се включи в битката, да свирка :)

А междувременно се занимавам с разни хора, покрай продажбата на досегашния ми (вече бивш, понеже си взех нов, прост телефон) свързочен апарат. Като резултат само трупам нерви заради цялата несериозност, с която ме засипват тези хора. Ти се разбираш нещо с човека, говорите три пъти подред по въпроса и като резултат онзи се постарава да не спази нищо от уговорките. Важно е човек да не е притиснат до стената, когато се налага да продаде нещо, за да тегли майната без да му мисли много на всеки, който си я заслужава. А те са доста, доста, несериозниците…

С цената на доста време и усилия, с Асинка най-сетне подкарахме новата мрежова конфигурация тук, която всъщност не се различава особено много от старата като концепция – в момента има един gateway и два суича. Разликата е, че заменихме шумния десктоп, който делеше нета досега (PC-то на Ася) с един много компактен, красив и тих Dell OptiPlex GX150. Предимствата са много и ясни. Ако не друго, то поне упражнихме Unix-уменията си :P Gateway-ът е с FreeBSD и ще служи и като host за нужните ни сървиси. Единственото, за което и двамата съжаляваме, че и всеки, който види тази машинка, е че ще се ползва за такива цели и вероятно ще отиде в някой шкаф, а няма да стои гордо до, да кажем, едно LCD :) Много голям фен на Dell съм станал.

А за сесията, в която се водя в момента, някак не ми се коментира :)

Навън жегите са непоносими, бирата става все по-желана!

Няколко кратки думи за това как успях да подкарам 1.8-инчовия твърд диск на Toshiba MK2004GAL на десктоп машината си, за да проверя дали работи. Той е от един 20 GB mp3 player, чиято електроника отказа да запали преди време и с която не съм се мъчил сериозно да се преборя. Резултатът от пробата беше положителен, сега знам, че и кабела, който се получи – 1.8″ към 3.5″ + куплунг за захранване, както и самият диск, работят.

Ресурсите и описанието могат да бъдат намерени тук, има и снимки: http://blog.hno3.org/wire/MK2004GAL/

За въпроси, коментари или каквото и да е по темата, можете спокойно да ме тормозите.

Хаха, имам си нов фон, който определено ми харесва повече от стария :) Самият оригинал на картинката ми допада много като идея, а с малко помощ от страна на моята по-добра половинка, пасна прилично на текущата ми черна тема. Ще се радвам ако изкажете мнение по въпроса.

А в момента, в който започнах да пиша този пост, звучеше Scar Tissue на RHCP, което ми докара едни спомени отпреди време, когато, слушайки песента и гравирайки текста на един плексиглас, го гравирах необратимо като Skar Tissue. Навсякъде, където имаше Skar в текста, беше така написано. Моментно объркване, мисля, но наистина остана завинаги белязан този текст… :)

Хаха, преди ден-два ми се наложи да подкарам една прашасала Miranda-IM заради ICQ протокола и в този късен час ми се набива на очи един зелен (online) ник – hWnd. Стар “познайник” отпреди доста време. Не бих казал, че много сме общували, но съм сигурен, че ако бяхме, щяхме да си допаднем. Та, хрумна ми да погледна какво е станало с едновремешния smilyanov.net, domain-ът на Георги (hWnd) и попадам на този приятно-весел линк: http://smilyanov.net/index.php?p=cosmo. Човекът е заявил позиция по наболели теми – тъпите форуми с тъпите юзъри :Р

Твърде много думи изговорих за един линк.

П.П. (допълнителна редакция)
Поговорихме преди малко. Представяте ли си, стоите си и изведнъж някакъв ненормалник ви пише в два часа сутринта, при това не за да ви спами, не за да иска нещо от вас, ами ей така… Човекът ще учи в USA, но мисли да се връща тук да живее. Реакцията му на въпроса “Там ли искаш да живееш?” беше “Опази Боже…” Аз не знам; съмнявам се, отчитайки разни факти, но дано има тенденция за някаква възвращаемост, така да се каже.

И, съответно, П.П.П:
Нещо, което със сигурност ще е полезно рано или късно (ако му потрябва на човек… :Р):
http://www.fckeditor.net/demo/default.html (LGPL)

На монасите от Шаолин, беше много готино.
Ама какво да пиша тук, като го има вече тук…

…