Archive for July, 2006

чуденка

Добре, и сега какво ще правим с тези тъй наречени “блогове”? Имам чувството, че 94% от всички интернет-грамотни българи си имат блог и повече или по-малко редовно пишат там, изливат се или (е, да, случва се) споделят нещо полезно или информативно. Една голяма, твърде голяма част от моите приятели и познати, списват такива чудесии. В крайна сметка какво се получава – като срещне човек някой познат, вече няма как да мине само с въпросите “Как си, какво правиш, как са нещата, как е това, какво стана с онова…”, защото рискува отговор от типа на: “Ами аз си пиша в блога…”

Лично за мен самото четене на блогове е донякъде приятно и отпускащо занимание. Предполагам, че с малко психология и теоретизиране, лесно може да се обясни какво търся в чужди блогове, защо това замества вестника ми и т.н. В итнерес на истината намирам, че доста от нещата, които редовно следя, са написани от много готини хора, хора, имащи мислене, разбиране, позиции, каквито аз уважавам, към които се стремя или които притежавам. Простичко казано – хора, които ми допадат като личности. Ама хора, които никога не съм виждал – нито те ме знаят, нито аз съм им стискал ръка. За това вината е изцяло моя, разбира се, просто отбелязвам факт.

Та, интересен феномен са тези блогове; спонтанното сравнение с вестника ми се струва провокативно…
Преди да са изстинали жегите, веднага, след като минат мъките, ще summon-ваме на бира. Няма как.


Ковачевци

4 Comments

несериозна работа

Напоследък си запълваме вечерите тук с яко разцъкване на Warcraft III. Зарибена история, когато играят само хора – засега аз и Ася срещу баща й, но скоро май ще трябва да мислим други варианти за групиране, понеже с Асинка се постарахме много да напреднем. Та, който иска да се включи в битката, да свирка :)

А междувременно се занимавам с разни хора, покрай продажбата на досегашния ми (вече бивш, понеже си взех нов, прост телефон) свързочен апарат. Като резултат само трупам нерви заради цялата несериозност, с която ме засипват тези хора. Ти се разбираш нещо с човека, говорите три пъти подред по въпроса и като резултат онзи се постарава да не спази нищо от уговорките. Важно е човек да не е притиснат до стената, когато се налага да продаде нещо, за да тегли майната без да му мисли много на всеки, който си я заслужава. А те са доста, доста, несериозниците…

1 Comment