Нощните пътувания с автобус и с влак за мен са като две различни десертчета с различен вкус, но с еднакво добро качество, еднакво натрапчиви, еднакво пристрастяващи… Направени от така наречената “човешка емоция”. Възприятия. Усещяния. Притеглят ме натам. Движение нощем. Какво съчетание само. Изобщо самото движение е толкова остро, живо чувство, затова вероятно го обичам. Няма значение, всъщност, никакво, изгубиха ми се думите, потънаха, избледняха в нова вълна емоции, друга, различна. И сега оставам с нея. Да му се невиди и живия живот, определено си го бива. Хората някак сме създадени точно за този тип жив живот, да се чувстваме някак. Интересни същества. Надали някога ще порастна достатъчно, за да спра да гледам на всичко около мен като петмесечно бебе, с всичките изненадващи неща из тази шарения. Хич не ми се пише по блогове.

Comments are closed.