Archive for November, 2005

резонанс

Що народ търси смисъла на съществуването, мисли, чуди се.. Е, ето ти смисъл – да попаднеш в такъв резонанс, като правилно подръпвана струна, да не искаш да спреш, да не можеш да спреш, да се засилва, да излезе извън контрола на физиката (като наука) и да свършиш по, о!, този начин… Ако си позволиш да усетиш резонанса, да го подушиш, да почувстваш първите му потрепвания, ще разбереш веднага смисъла и ще желаеш края и този край след твоето съществуване ще те е осмислил и няма да си бил едно безсмислено нищо в нищото. Ще имаш смисъл и това ще е точно този.. див край. Нали това се мъчат да открият, смисъл, какво ще остане след тях в нищото.. Ето това. И за да не звуча като някой екстремист, бих добавил, че едно подло майсторство в живота би било да търси човек начини да резонира и да свършва многократно, и, говоря сериозни неща, не се смейте, нямам предвид едни определени физически емоции по различен начин от което и да е друго средство. Та така, една човешка, подла хитрост и умение би била тази власт, да успеем цял живот да резонираме, да се пръскаме и да оцеляваме след това.

Внимание: Всичко, написано тук, е просто някакво си мое дърдорене, което съм излял в някакъв порив. Така че, правете си сметката, когато четете.

3 Comments

anita ward – ring my bell

И линк към пешнишката: тук – прословут припев. Слушам разни въздухарки, които ме надуват с въздух под налягане. Наясно сте каква сила има въздухът под налягане, предполагам. Мощ. Като всяка мощ, може да действа точно в две посоки – градивна или разрушителна. Я по-добре си пуснете E Nomine – Vater Unser (свалете/слушайте онлайн от тук)

Не пиша особено много в този блог, защото не чувствам, че имам какво да кажа на света. Което, анализирано, би значело, че просто не се чувствам уверен оратор/писател. Понякога ми се иска да му покажа на Света, на хората в него, да усетят и те силата на този “въздух под налягане”. Представял съм си как управлявам някаква компания, в която работят разни хора и как бих започвал деня им. Дори да е някаква друга ситуация, в която мога да направя желаната масова психоза, промивка на мозъци и зареждане на дневните батерии, да дам един старт на всички с мощен тласък сгъстен въздух – обстановка, бели стени, слънчева утринна светлина, много, ярка; музика, наркотична музика; ако се налага – дори визуална стимулация. По-добре така, отколкото синтетичен синтез на хормони, нали?

Слушам странни песнички. Сега ми се тича. Има един човек, при когото искам да отида, да го погледна с усмивка и да го отведа в моята страна, да му показвам света през моите лещи. Оставям на читателите да оценят колко качествени са тези мои лещи.

1 Comment

rammstein и тату – полчаса без тебя

Малка приятна разходка до Стара Загора, няколко часа зад волана. Пътят се оказа страшно приятен – платното беше с леки извивки и на места с неголеми спускания и изкачвания, а всичко наоколо – абсолютната есен. Беше и все още е слънчево и усещането, че живея в една много красива държава беше завладяло всичко в мен. Понякога имам чувството, че живея в някакви паралелни светове: потънал съм в някаква красива ситуация, но до мен не е човекът, с когото бих споделил емоциите си; тогава някак съществувам паралелно и другаде, при този човек, пропускам през себе си мигновени като електрически импулс мисли за това в какъв миг се намира тя, същевременно вдишвам с пълни гърди от заобикалящата мен действителност и се получава едно прекрасно усещане на.. Обикновена химия, хормони на щастието, еуфория, енергия. Горд съм само, че е съвсем натурална химия, не синтетична, вкарана насила отвън. Като онези тъпи реклами “пийте това хапче и се усмихнете най-накрая.” :) Набърборих се, слушам този албум Rammstein & Tatu, който е наистина добро попадение, радва ме. Много приятен за слушане. Звъни ми служебният телефон с червената лампа, трябва да изчезвам…

No Comments

Нощните пътувания с автобус и с влак за мен са като две различни десертчета с различен вкус, но с еднакво добро качество, еднакво натрапчиви, еднакво пристрастяващи… Направени от така наречената “човешка емоция”. Възприятия. Усещяния. Притеглят ме натам. Движение нощем. Какво съчетание само. Изобщо самото движение е толкова остро, живо чувство, затова вероятно го обичам. Няма значение, всъщност, никакво, изгубиха ми се думите, потънаха, избледняха в нова вълна емоции, друга, различна. И сега оставам с нея. Да му се невиди и живия живот, определено си го бива. Хората някак сме създадени точно за този тип жив живот, да се чувстваме някак. Интересни същества. Надали някога ще порастна достатъчно, за да спра да гледам на всичко около мен като петмесечно бебе, с всичките изненадващи неща из тази шарения. Хич не ми се пише по блогове.

No Comments