мразя да закъснявам


Естествено, редовно съм в закъснение. Дължи се на факта, че не отделям достатъчно време за работите, които искам да свърша, преди да изляза, например. Както и да е, това е без значение. Ето, пак закъснях – остават ми 15 минути до началото на упражненията по линейна алгебра и знам, че ще ми трябват 19 за да съм там. Не искам да вляза по-късно, Мая Стоянова ще ми отреже главата, ще се усмихне и ще каже: “Не закъснявайте.” Предпочитам да съм там за следващия час. Във връзка с коментарите по предния ми пост, ще кажа, че тази Мая Стоянова, която е най-… Един от най-странните преподаватли по математика, които съм срещал, създава такава атмосфера около детерминантите, числата и таблицата за умножение до сто хиляди, която трябвало да се знае, че.. И толкова често се усмихва. Като че се усмихва на числата, за които говори, като че се усмихва на себе си, а в крайна сметка май се усмихва на нас. Пита ни и се усмихва – “Това не е ли така?” – мълчание – казва как е “това” и пак се усмихва. От онези хора, които измитат огромно количество помия от теб.

Да побързам, че ще закъснея…

  1. #1 by яна on October 28, 2005 - 12:48 am

    Оу. Да те убият с усмивка? Като знаеш какво трябва да правиш, прави го.

Comments are closed.