Comments on: обаче искам да е хубаво

By: wireman

wireman — Wed, 26 Oct 2005 14:09:12 +0000

Поканата все още важи.
Пиши, когато имаш глътка въздух пред себе си, например на wireman@gmail.com, със сигурност ще прочета.

By: nanera

nanera — Wed, 26 Oct 2005 10:54:28 +0000

Мисли позитивно след като утре си на изпит и главата ти е празна като стомаха ти, който свири за пари, които си изхарчил преди седмица.
Да се възхищавам на “този тип хора”? ами това, че ги мразя означава ли, че им се възхищавам? Мисля, че да. Понеже това означава, че им обръщам все пак някакво внимание и те пораждат емоция в мен макар и негативна.
Човек може да живее “пълноценно” от две неща от любов и от омраза. И понеже любовта все те прецаква за омразата отговаряш сам пред себе си и си сигурен, че може да я подрържаш на ниво.

Извинявам се, че не съм в достатъчно кофти настроение, за да напиша още неща, които искам.

By: wireman

wireman — Wed, 26 Oct 2005 10:38:43 +0000

Що за междинно положение на примирение би било това да ти е хубаво? По-примирено ми звучи да не мислиш за нещо с надеждата да ти олекне. Олеква, но немисленето трябва да е само част от твоите действия. Кажи, не се ли възхищаваш на този тип “живи” хора, които сякаш умеят да изтръгват всекиго и всичко и от най-черните дупки? Някаква странна енергия притежават те. Струва ми се хубаво. Да.

И настрана тези дрънканици, бих се радвал да почерпя, стига да има как физически. Поразпитах и се оказва, че май сме в различни населени места, но това не ми пречи да вярвам, че няма пречки да стане – позитивно мислене ;)

By: nanera

nanera — Tue, 25 Oct 2005 22:34:50 +0000

За виното съм желаещ. Обаче ме нацели, когато съм в негативно настроение и ще се опитам да те оборя.
“Няма нищо по-хубаво, от това да няма нищо по-хубаво.” Това може би е едно междинно положение на примирение или на оценка на притежаваното. Не знам, но не съм съгласен с теб.
Всъщност не съм защото твоята ситуация е може би доста по различна от моята и въпреки, че си написал доста всеобщи неща мисля, че не могат да засегнат мен. В смисъл, че за да победиш негативното мислене не ти трябва да мислиш позитивно, а да намериш начин да НЕ мислиш негативно. За да се пребориш с един проблем не е задължително да намериш решение, защото то често се оказва временно, а да намериш източника на проблема и да се справиш точно с него, причинителят.
И понеже не съм сигурен в правилното ми разбиране ще дам пример:
Когато на един рафт се натрупва прах. Ние не трябва да си купуваме парцал, за да го забършем и да решим проблема. А трябва да намерим източника на праха. (въпреки че точно праха се среща много често и неговите причинители са много)

Та ето моето мнение относно позитивното мислене. и… как на един човек като мен (достатъчно негативно настроен) ще ме накараш да мисля позитивно след като това песимизмът ми е като пропаст и ме дърпа все по-надолу и по-надолу. Аз знам , че ако не мисля за това ще се оправя и ще ми олекне. Знам че ако не му придавам толкова внимание и забелязвам повечето хубави неща около мен ще се почувствам по-добре. Но това, че го знам не означава, че ще го последвам. Защото да го мислиш и да го чувстваш са много различни, както и да го правиш. Защото оптимизмът и песимизмът са освен състояния на ума, също така и чувства, които се изживяват с цялото тяло. Мисълта трудно може да победи чувствата Тук може да се намеси и волята и егото, но като цяло става въпрос за еднакви неща.