обаче искам да е хубаво


И когато човек иска нещо да е хубаво и излива в това нещо всичката си позитивност, все се получава някак. А най-глупавото и забавно нещо при хората е рекурсивната негативност: стане нещо лошо, направи някой си нещо лошо и го тръшне чувството за вина, хване го яд на себе си и прочее смехории и като резултат той става още по-сърдит отпреди. Ако има малко мозък в главата, ще се сети, че не е хубаво да става още по-сърдит и че тази проява на слабост само ще засили щетите от лошата постъпка и като резултат този човек може да се почерни още повече и т.н., и т.н. Като да слагаш две огледала едно срещу друго, което пък е сред най-готините неща на света. Простичко е и не е никак трудно човек да е позитивен. Да се усмихва повече, там, каквото си прецени… :)
Мислите ли за това какво ще излезе от вас след няколко години – не една-две, но не и десет-петнадесет.. След 4-5-6 лета, например. Мислите ли? Нека да е хубава мисъл. Всеки може да си види улея на шейната, но е хубаво да може да погледне и над нивото на ръба и да си хареса евентуална посока. Но без значение кой е улеят, всичко зависи от вас и представите ви, понеже все пак този улей и светът наоколо е сътворен от и във вас, с изключение на едно-единствено нещо, с което трябва страшно много да се внимава – другите хора по улеите. Те не за сътворени от вас и за вас, не са живи и моделируеми само в представите ви. Нямате права над тях. Имате задължения – да не ги засягате и да не чупите неща от техните светове. Творчеството е разрешено, но само градивното.

Мамка му, мамка ми, когато обичате, не убивайте, моля ви, моля, моля, моля…
И, вижте какво – научете се, колкото по-бързо, толкова по-добре – като сте сгазили цвете, не можете да върнете назад мига и да го оправите нито като унищожавате тъпата подметка, нито обувката, нито крака и човека. Мамка му, като се мразите толкова, направете едно добро накъдето най-малко ви тегли да правите добрини.

Ще черпя с вино и хубава вечер, желаещи? :)

  1. #1 by nanera on October 26, 2005 - 1:34 am

    За виното съм желаещ. Обаче ме нацели, когато съм в негативно настроение и ще се опитам да те оборя.
    “Няма нищо по-хубаво, от това да няма нищо по-хубаво.” Това може би е едно междинно положение на примирение или на оценка на притежаваното. Не знам, но не съм съгласен с теб.
    Всъщност не съм защото твоята ситуация е може би доста по различна от моята и въпреки, че си написал доста всеобщи неща мисля, че не могат да засегнат мен. В смисъл, че за да победиш негативното мислене не ти трябва да мислиш позитивно, а да намериш начин да НЕ мислиш негативно. За да се пребориш с един проблем не е задължително да намериш решение, защото то често се оказва временно, а да намериш източника на проблема и да се справиш точно с него, причинителят.
    И понеже не съм сигурен в правилното ми разбиране ще дам пример:
    Когато на един рафт се натрупва прах. Ние не трябва да си купуваме парцал, за да го забършем и да решим проблема. А трябва да намерим източника на праха. (въпреки че точно праха се среща много често и неговите причинители са много)

    Та ето моето мнение относно позитивното мислене. и… как на един човек като мен (достатъчно негативно настроен) ще ме накараш да мисля позитивно след като това песимизмът ми е като пропаст и ме дърпа все по-надолу и по-надолу. Аз знам , че ако не мисля за това ще се оправя и ще ми олекне. Знам че ако не му придавам толкова внимание и забелязвам повечето хубави неща около мен ще се почувствам по-добре. Но това, че го знам не означава, че ще го последвам. Защото да го мислиш и да го чувстваш са много различни, както и да го правиш. Защото оптимизмът и песимизмът са освен състояния на ума, също така и чувства, които се изживяват с цялото тяло. Мисълта трудно може да победи чувствата Тук може да се намеси и волята и егото, но като цяло става въпрос за еднакви неща.

  2. #2 by wireman on October 26, 2005 - 1:38 pm

    Що за междинно положение на примирение би било това да ти е хубаво? По-примирено ми звучи да не мислиш за нещо с надеждата да ти олекне. Олеква, но немисленето трябва да е само част от твоите действия. Кажи, не се ли възхищаваш на този тип “живи” хора, които сякаш умеят да изтръгват всекиго и всичко и от най-черните дупки? Някаква странна енергия притежават те. Струва ми се хубаво. Да.

    И настрана тези дрънканици, бих се радвал да почерпя, стига да има как физически. Поразпитах и се оказва, че май сме в различни населени места, но това не ми пречи да вярвам, че няма пречки да стане – позитивно мислене ;)

  3. #3 by nanera on October 26, 2005 - 1:54 pm

    Мисли позитивно след като утре си на изпит и главата ти е празна като стомаха ти, който свири за пари, които си изхарчил преди седмица.
    Да се възхищавам на “този тип хора”? ами това, че ги мразя означава ли, че им се възхищавам? Мисля, че да. Понеже това означава, че им обръщам все пак някакво внимание и те пораждат емоция в мен макар и негативна.
    Човек може да живее “пълноценно” от две неща от любов и от омраза. И понеже любовта все те прецаква за омразата отговаряш сам пред себе си и си сигурен, че може да я подрържаш на ниво.

    Извинявам се, че не съм в достатъчно кофти настроение, за да напиша още неща, които искам.

  4. #4 by wireman on October 26, 2005 - 5:09 pm

    Поканата все още важи.
    Пиши, когато имаш глътка въздух пред себе си, например на wireman@gmail.com, със сигурност ще прочета.

Comments are closed.