Archive for October, 2005

о!шипка

Днес май е Вси Светии. Нямам нищо против празнуването на такива празници, понеже празниците поначало са хубаво нещо. Та, докато се возех в един автобус, случайно мярнах някакво отражение в стъкло на една характерно издълбана тиква. Не можах да разбера къде е самата тиква, виждах само отражението, но това май се вписва добре в целия образ на тиквата :) Който ще се зарадва да бъде поздравен за днешния празник – честито!

А навън голям студ, обличайте се дебело. Направо си е зима, но от най-хубавите зими. Съвсем слънчево е и въздухът, макар и остър, е приятно свеж. Бузите на хората се зачервяват в такова време и всички изглеждат усмихнати, топли и хубави. Човешка хубост.

Прекарах няколко прекрасни дни, нощи и утрини, които няма как да разкажа тук, а и предпочитам да не развалям нищо с опити да го вкарам в някакви думи. Занимавам се с простотийки (както казва един човек :), обръщам внимание на дреболии и, някак, съм все ухилен. Продължавайте в дух “да си го направим хубаво сами”, защото ако не ние, ако не ТИ, няма кой друг, брате. Успех на всички и щастливи дни!

4 Comments

ами, хубаво е

Е, па, има една приказка, кой както си го направи. Съвсем, абсолютно вярно. И като е кофти, и като е готино – без значение, кой както си го направи. Силата е на ваша страна. nanera, каквото щеш ми наливай, обаче шамарът е голямата сила в случая ;)

6 Comments

мразя да закъснявам

Естествено, редовно съм в закъснение. Дължи се на факта, че не отделям достатъчно време за работите, които искам да свърша, преди да изляза, например. Както и да е, това е без значение. Ето, пак закъснях – остават ми 15 минути до началото на упражненията по линейна алгебра и знам, че ще ми трябват 19 за да съм там. Не искам да вляза по-късно, Мая Стоянова ще ми отреже главата, ще се усмихне и ще каже: “Не закъснявайте.” Предпочитам да съм там за следващия час. Във връзка с коментарите по предния ми пост, ще кажа, че тази Мая Стоянова, която е най-… Един от най-странните преподаватли по математика, които съм срещал, създава такава атмосфера около детерминантите, числата и таблицата за умножение до сто хиляди, която трябвало да се знае, че.. И толкова често се усмихва. Като че се усмихва на числата, за които говори, като че се усмихва на себе си, а в крайна сметка май се усмихва на нас. Пита ни и се усмихва – “Това не е ли така?” – мълчание – казва как е “това” и пак се усмихва. От онези хора, които измитат огромно количество помия от теб.

Да побързам, че ще закъснея…

1 Comment

обаче искам да е хубаво

И когато човек иска нещо да е хубаво и излива в това нещо всичката си позитивност, все се получава някак. А най-глупавото и забавно нещо при хората е рекурсивната негативност: стане нещо лошо, направи някой си нещо лошо и го тръшне чувството за вина, хване го яд на себе си и прочее смехории и като резултат той става още по-сърдит отпреди. Ако има малко мозък в главата, ще се сети, че не е хубаво да става още по-сърдит и че тази проява на слабост само ще засили щетите от лошата постъпка и като резултат този човек може да се почерни още повече и т.н., и т.н. Като да слагаш две огледала едно срещу друго, което пък е сред най-готините неща на света. Простичко е и не е никак трудно човек да е позитивен. Да се усмихва повече, там, каквото си прецени… :)
Мислите ли за това какво ще излезе от вас след няколко години – не една-две, но не и десет-петнадесет.. След 4-5-6 лета, например. Мислите ли? Нека да е хубава мисъл. Всеки може да си види улея на шейната, но е хубаво да може да погледне и над нивото на ръба и да си хареса евентуална посока. Но без значение кой е улеят, всичко зависи от вас и представите ви, понеже все пак този улей и светът наоколо е сътворен от и във вас, с изключение на едно-единствено нещо, с което трябва страшно много да се внимава – другите хора по улеите. Те не за сътворени от вас и за вас, не са живи и моделируеми само в представите ви. Нямате права над тях. Имате задължения – да не ги засягате и да не чупите неща от техните светове. Творчеството е разрешено, но само градивното.

Мамка му, мамка ми, когато обичате, не убивайте, моля ви, моля, моля, моля…
И, вижте какво – научете се, колкото по-бързо, толкова по-добре – като сте сгазили цвете, не можете да върнете назад мига и да го оправите нито като унищожавате тъпата подметка, нито обувката, нито крака и човека. Мамка му, като се мразите толкова, направете едно добро накъдето най-малко ви тегли да правите добрини.

Ще черпя с вино и хубава вечер, желаещи? :)

4 Comments

пак ли нема време

Който ви казва, че няма време за едно или друго, не му вярвайте. Аз също влизам в това число, макар да нямам време, да му се невиди… А днес ме гони някакъв константен глад. Неутолим – повярвайте, опитах. Може да е от рапа на Ъпсурт, който цял ден ми се налива в главата сравнително насилствено. “… ‘Нес кафе, утре пак кафе…” Не умирайте, бе, скачайте от кеф. Хайде, с мен.. jmp.

No Comments