още глупости


Имало е време, когато децата и младежите са се обръщали към възрастните със “сър”, “господине”, “госпожо”. Намирам този факт за интересен, понеже, според мен, не става дума за отчужденост, а за особена форма на уважение и, дори неестествено, висок морал. Мое лично мнение е също, че това не е никаква пречка за едно откровено и пълноценно общуване, в частност – може и възпитателно, а си е истинско предизвикателство. А може би просто намирам един прекрасен чар в това, понеже липсва в днешните междуличностни отношения. Предполагам, че го виждам като предизвикателство от гледна точка на точно тези днешни отношения, които като че не биха могли никога да съдържат в естеството си нещо подобно, а всяко предизвикателство за личността ми се вижда чаровно.

Разни дивотии ми пълнят главата понякога… :)

Comments are closed.