Archive for September, 2005

още глупости

Имало е време, когато децата и младежите са се обръщали към възрастните със “сър”, “господине”, “госпожо”. Намирам този факт за интересен, понеже, според мен, не става дума за отчужденост, а за особена форма на уважение и, дори неестествено, висок морал. Мое лично мнение е също, че това не е никаква пречка за едно откровено и пълноценно общуване, в частност – може и възпитателно, а си е истинско предизвикателство. А може би просто намирам един прекрасен чар в това, понеже липсва в днешните междуличностни отношения. Предполагам, че го виждам като предизвикателство от гледна точка на точно тези днешни отношения, които като че не биха могли никога да съдържат в естеството си нещо подобно, а всяко предизвикателство за личността ми се вижда чаровно.

Разни дивотии ми пълнят главата понякога… :)

No Comments

звезди, звезди

Може би не знаете, но нашето небе е изпълнено с падащи звезди. Ако човек погледа няколко минути нощем от място, където въздухът е ясен, например от надморска височина над 1000 м, все ще види поне една, а дори може и няколко. Въпрос на случайност, но красива случайност. Може да му се случи някоя особено ярка, оставяща дълга, ясна диря и изгаряща бавно в атмосферата. А звездите никога няма да свършат, колкото и да “падат” в нашето небе, с едничката цел да усмихнат някой съзерцаващ ги.

No Comments

кошмари

Разликата между един човек в действителност и един човек в кошмар е, че човекът в кошмар никога не би чул и дума от теб, не би приел и знак от теб, никога не би проявил разбиране; той просто съществува, за да ти подхранва кошмара. Докато човекът в действителност се поддава на общуване и чувства, не е машина и обича, или поне мрази. Човеците, които се отнасят към всичко без тези чувства, поне в малка степен, са друга раса, най-меко казано. Когато кошмарът в действителността започне да настъпва, обърнете се към обекта на този кошмар, очи в очи, face it. Гаранцията е, че обектът ще е от вашата раса и ще поддаде. Вярвам, че всички на тази планета са хора и че във всеки е заложена тази д а р б а да се вслушва в сигналите на другото човешко същество до него. Едно е само сигурно и неизбежно – човекът не е създаден, за да може да живее сам.

Hasin Hayder споделя.

No Comments