безнетие


Щастие – няма интернет, след час и половина опити успявам да се свържа с денонощната поддръжка, а тя (той) казва, че проблемът им е известен и работят по отстраняването му. Понякога, когато тази “връзка” със света отпадне, започвам да се чувствам както се чувстват десетгодишните дечица, когато спре тока и бащите им вадят скрити фенерчета, за да търсят кибрит и свещи. Е, поне по мое време беше така, в днешно време ги има всякакви откачалници, някои сродни ми по идеи, които биха се погрижили да имат доста “по-цивилизовано” резервно осветление. Разваля магията, както това писане разваля магията на писмата, просто защото хората забравят онези чувства, които предизвиква хартията. Никога не е лошо да има нещо ново, още една алтернатива. Лошото е когато старото се забрави, защото то е носело със себе си своя дух и тази част от духа на света умира със забравата. Не забравяйте.

Толкова с дърдоренето.

Comments are closed.